i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i


 
PortalИндексКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиВходРегистрирайте се
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Keywords
силвина белопойчева изворски
Latest topics
Април 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30      
КалендарКалендар

Share | 
 

 КОИ СА ВСЪЩНОСТ РЕПТИЛИТЕ

Go down 
АвторСъобщение
Лѝмона

avatar

Rara Avis : 706

ПисанеЗаглавие: КОИ СА ВСЪЩНОСТ РЕПТИЛИТЕ   Пет Яну 24, 2014 1:40 pm

...'' Имат ли езотериците сърца?
Имат, но са ги изтръгнали и са ги скрили за по-сигурно в семената на горчицата. Размерът на сърцата им е толкова малък, че лесно могат да се поберат в тея семенца, че дори да остане и място. '' – Лѝмона...



Поради сходните качества на езотериците с тези на рептилите, аз давам ново име на езо, като го допълня с по-достоверното – езо-рептил.

Последвалия разказ е разказан на моята пра-пра баба и тези дни си играх да разчитам текста от пожълтелите страници...

                                     *** THE STORY ***

Езо-рептилите обожаваха скритите и завързани текстове. Направо се екзалтираха, когато идваше поредната нова книга на площад ''Славейков''. Те чакаха всяко издание буквално в поза-спринт и когато още парещите корици на последната нова информационна книга подадеше нос зад ъгъла, езо-рептилите със скимтене, светкавично отлепяха колена от плочките и на мръсна гас спринтираха да анонсират закупуването на новото модерно издание с поредното ново 'откритие' на някой автор-хитрец, който беше попривършил вече парите от предната книга.

На никого от езо-рептилите не му идваше на ум, че това с писането на книгите е като копирането на поредния нов салам или нов парфюм, или обичайните кражби между Гарние, Л'ореал и Нивеа. Едните изваждаха серия BB-седем в едно-глоси глоси, след което мигом фирмата съперник отговаряше масирано на удара, като мяташе в обръщение серия – глоси глоси осем-седем-ем-зе-пе-рикс-всичко в едно-BB.
Същото беше и с издателите. Всъщност, много от издателите бяха хора на илюминатите и разпространяваха разни съмнителни учения от сорта – 'Ако ще около вас да гинат, вие пращайте любов и всичко ще е ол-райт, защото това не е реалността, в която живеете. Вашето реално физическо тяло е в друг квантов меридиан и ВСИЧКО С ВАС И ВАШЕТО ИЗОБИЛИЕ Е СЪВСЕМ НАРЕД '. Или крайните тъпизми от сорта – 'Светът е вашето огледало. Каквото е във вас, това и привличате.' Ама ей го на, Христос, беше пропуснал тая важна информация и като да не беше забелязал, че по думите на тея автори за закона за привличането на подобните неща, той явно беше супер гадно копеле, понеже го бяха разпнали на кръст. Ай да му се не види, каква повсеместна човешка тъпотия! Зубрачи-и-и-и-и--!

                                                                    **************************

 Момичето влезе в залата. Езо-рептилката се обърна към нея и оголи всичките си зъби чак до венците. Тъй де, щяха да паднат още няколко левчета повече. Обиколката на таза ѝ беше като на онея африкански бутафорни статуетки, но тя беше достатъчно самовлюбена, за да изпитва истинско задоволство, че африканските племена бяха възпели формите ѝ и не бяха жалили тоновете с глина особено около задните части. Езо-рептилката се усмихваше усърдно, но момичето веднага индикира липсата на сърце в съществото насреща си. Влязоха още няколко сиви същества. Срещата беше за някакви преструктурирания на костите, задните опашни части и прешлените. Помощник езо-рептилката, като една изпечена хамалка от битака, започна да приканва новодошлите езо-рептили да си закупят новите календари, ароматични масла и книги. Езо-рептилките веднага се затичаха угодно да разгледат новите артикули. Всички цъкаха в приповдигнато лицемерно усърдие, като правеха мазни комплименти на водещата на курса и на нейната анаболна помощничка по дисциплината – хвърляне на килими.
Приближаваше десет часа – началото на курса и майсторката по мятане на килими ловко хвана под всяка мишница по един килим, като ги замята с огромна лекота и скоро цялата зала беше покрита от килимното изобилие. Момичето наистина се притесни от силните мишци на жената. Попита се, защо такава голяма енергия ще се опропастява в преструктуриране на костиЧКИ, притискане на петиЧКИ  и отваряне на женските чаши за плодородие – утробите, като тая жена беше родена да жъне по полето без помощта на каквато и да било селскостопанска техника.
Никой не говореше с никого, особено с новодошлото момиче. Стадото беше вече запълнено и всеки новодощъл беше нежелана конкуренция, особено за онези влечугоподобни, които не блестяха с кой знае какво телосложение. Въпреки това, момичето направи два-три безуспешни опита да размени няколко думи, но срещна непробиваемата стена на хладните езо-рептилки и се отказа. Те безмълвно си обуха вълнените чорапци и провиснали клинове на провисналите задници, и седнаха в чинно очакване на нейно светейшество учителката с диференциала, дето беше голям колкото Големия каньон.

Тя се търкулна със странна лекота върху шалтето и момичето си зададе поредния въпрос : " Защо ѝ беше шалте, след като се беше постарала толкова усърдно през годините да си сложи двайсет шалтета около свещената чаша на плодородието – Великата Утроба и не ѝ беше необходим дори диван, нито пък спалня.

Урокът започна и с всяка минута, момичето все повече съжаляваше, че не си беше останало вкъщи. Говореха се някакви отвратителни простотии, придружени с безсмислени, ама наистина ужасно безсмислени движения, внедрени от някаква изтрещяла в миналото руска балерина. Езо-матрьоната не сваляше фалшивата усмивка от лицето си, но следеше зорко момичето, както и не спираше да идва да поправя стъпалата ѝ, да кажем, ако се бяха раздалечили с един милиметър от оста на преструктуриращия се точно в този момент гръбнак. Дори по едно време рипна чевръсто, хвана момичето за врата и започна да дърпа силно главата му нагоре, все едно жадуваше да я изтръгне. Момичето с горчивина установи, че учителката езо-рептилка е за спешно връзване и изпращане в подходящо заведение.
Тук, поради мой свян, няма да употребя поредицата гнусни анатомични израза, които езо-рептилката без никакъв срам си ги изричаше най-брутално на всеослушание. Само ще загатна, че момичето по едно време си представи, как от тазовете на езо-рептилките се показаха едни големи охлюви и впиваха слузести вендузи в килимите, за да крепят езо-рептилките равновесие, щото позата беше малко особена.... Убийте ме, не мога да изрека фразата, защото ще се намразя завинаги! Странна работа, как някои хора наистина нямат усет да определят къде завършват границите на красивите думи и от къде започват думите, дето се използват на околовръстното.

Момичето на малко не прихна. То вече се беше категорично отказало от странните упражненията, беше седнало с кръстосани крака и наблюдаваше удивено цялото това безумие на тея глупави пре-глупави жени. Лошото обаче беше, че започна да получава позиви за повръщане от седналата до нея помощник езо-рептилката ( оная, мятачката на килимите), която пуфтеше със смрадлива паст право в лицето на момичето и очевидно даваше големи усилия, да си разхлаби тея пусти кости около детеродната Чаша. Момичето не издържа, стана и отиде до тоалетната, където направи неща, които ѝ помогнаха да се избави от киселините образували се в стомаха ѝ от цялата тази ненормалност отатък в залата. Докато се оправяше в банята, момичето с горчивина констатира, че единственото истинско нещо, което видя, докато траеше цялото това безумие, беше едно дете през прозореца, което невинно се изпишка до едно дърво.

 След като преструктурирането на костите и петите завърши, безкрайно скучните и капсулирани езо-рептилки свалиха вълнените чорапи и смъкнатите анцузи, завиха си шалтетата, казаха по едно вяло 'до виждане' и подпалиха конските опашки към следващите сеанси и следващите езо-рептилски сбирки, на които и те самите не можеха да дадат логичен отговор, защо изобщо посещаваха.
Момичето мислено се помоли да отидат тоя път на преструктуриране на мозъците им и запечатване на Утробите им, с цел – очистване на човечеството от размножението на влечугите.

То за сетен път разбра, че хората бяха изгубили шанса си...в пъти повече обаче, езотериците. И как да имаха шанс? Щом уж тези, които бяха натрупали знанията от стотиците мъдри книги, не можеха да вдянат удивително елементарни неща и бяха го докарали до там, че да могат да побират свитите си сърца в едни от най-малките семена на света, за които беше споменал незнаещия закона за подобностите Христос – семената на горчицата. И не само ги бяха побрали в тея миниатюрно мънички семенца, ами беше останало дори и място.


                                                                 
                                          *** END ***

_________________
Не можеш да забележиш глупостта, мракобесието, жестокостта, подлостта, лицемерието, предателството и лъжата единствено тогава, когато си част от тях.

Exclamation Лошата новина е, че българите са станали егоистични и бездушни до престъпни размери.Exclamation 

Контакт За Бърза Връзка с Форума –  forum_na_novoto_vreme@abv.bg


 Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven
Върнете се в началото Go down
 
КОИ СА ВСЪЩНОСТ РЕПТИЛИТЕ
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i :: *** :: Форумът на Новото Време – натисни ТУК!-
Идете на: