i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i


 
PortalИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиВходРегистрирайте се
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Keywords
Latest topics
Януари 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    
CalendarCalendar

Share | 
 

 ЗА 'ИЗПАДНАЛИТЕ' ХОРА – ДЕЦАТА НА БОГА

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Aia¸.•*✿

avatar

Rara Avis : 639

ПисанеЗаглавие: ЗА 'ИЗПАДНАЛИТЕ' ХОРА – ДЕЦАТА НА БОГА   Съб Ное 30, 2013 3:28 pm

Сигурно сте чували, че инвалидите и изпадналите хора имат тежка карма. На времето познавах един човек, който беше част от една секта, чийто гуру проповядваше НЕсъстрадателност към инвалидите и изпадналите хора, защото, видите ли, те били заслужавали тази си съдба. Може и да е така, а може и да не е точно така. Тези ми разсъждения са провокирани от контактите ми с няколко инвалида и още толкова изпаднали хора и искам да ви кажа за моето мнение по този въпрос.

 В една от темите ми съм споменала, че бях поставила хранилки на три места близо до дома ми в Англия. Един ден гледам двама аутсайдери – мъж и жена, да разглеждат и коментират хранилката ми за птици, която бях поставила в едно зелено парково островче. Първоначално помислих, че са се запътили да я счупят и тичешком отидох до тях, като ги поздравих с леко заплашителна нотка в гласа ми. Те веднага усетиха нотката и започнаха да ми обясняват като малки деца, че им е станала интересна хранилката и ме поздравиха за това, което правех. Аз се успокоих и от дума на дума, седнахме на тревата и се заговорихме. И двамата бяха на метадон, със забавени реакции, но мисълта им беше доста трезва. Започнаха да ми разказват за живота си.
Жената беше изнасилена от чичо си и не беше успяла да се справи с тази болка. Беше си подстригала косата като момче и носеше умишлено непривлекателни мъжки дрехи. Искаше да заличи всичко в себе си, което издаваше, че е жена. През цялото време докато говорехме, ми се въртеше една мисъл в главата...Гледах в очите им и не виждах лудост...нито капка гордост...нито гняв...нито его...Виждах...доброта и откритост. И разговаряйки с тях осъзнавах, че тези хора, въпреки че в очите на другите сигурно изглеждаха изпаднали отрепки, всъщност, достигайки дъното, се бяха пречистили от цялото човешко зло.

Аз се престрашавам да разговарям с всякакви хора и обичам да човъркам на по-дълбоки нива, опитвайки се да надзърна в душите им, ако не са пуснали бариерите завинаги, разбира се. Нещата, които осъзнах от срещата ми с този първи мой контакт с 'изпадналите' хора, беше много разтърсващ и много поучителен за мен. Гледах ги как се качваха едва едва на големите си колелета, как лъкатушеха през тревата, трогателно махайки и викайки с цяло гърло: Ба-а-ай, Ай-а-а! Тенк ю-у-у...сий ю су-у-ун!...смалявайки се бавно на хоризонта...Тро-га-тел-но!
И наистина, още на следващия ден дойдоха отново с онези техни големи колелета, търсейки ме да ми споделят, че след нашата среща, били намерили пари на улицата и си купили храна...Бяха убедени, че е било заради срещата им с мен, заради това, че съм се отнесла към тях, като към човешки същества...Вие как мислите? Какво ви щракна първо на ум?

Имаше на скоро един друг 'изпаднал' човек, който много докосна душата ми... Живееше на същата улица, на която живеехме ние. Хората разправяха, че бил пияница и бил лош към жена си. Може и така да е било, но нещо в него все ме караше да ме свива под лъжичката, като зърнех слабото му, изгърбено и едва придвижващо се тяло. Това бяха очите му и това, което излизаше от тях. Беше същото, което излизаше от очите на онази жена и онзи мъж в Англия...
Седеше презрян и забравен от света, гушнал единственото същество, което му обръщаше внимание – сладкото сиво коте Томи, на което коте обаче, не му правеше изобщо впечатление, че бива милвано от тъй изпаднал и презрян човек...Сладкото сиво коте Томи, което не ценеше хората по размерите на къщите и колите им...
Когато се засичахме по улицата, се задавях от болка от онази негова щастлива усмивка с трите оцелели зъба в устата му, че един човек се спира да го заговори...че един човек се интересува как е, какво иска, иска ли нещо...Онези лазурносини и пречистени очи, които ме гледаха с такова...Боже...с такава радост и с такова дълбоко... смирение...

Чуйте, ей, люде!...изпадналите, тези, ненормалните на пръв поглед хора... това са Ангели. Падайки на дъното, хората се пречистват от злото и се превръщат в Ангели. Покъртителни и смирени Ангели, и знаете ли...по дяволите всички карми! Тук сме на тази Земя, за да осъзнаем истински важните, дълбоките, значимите неща.

Бог не се достига, когато си на шест, когато си на върха. Бог се достига, когато паднеш ничком на дъното, в тинята, в калта, отритнат от всички, забравен... сам. Тогава се достига Бог. И всички тези нови учения на филми като ''Тайната – майната'', всички тези дяволски лъжовни и крайно примамливи семинари за привличания на изобилия, лукс, на страхотния партньор и потентен любовник, целия безумно излишен разкош, твърденията, че заслужаваме да живеем като царчЕта и царкИни...Всички тези твърдения, че Бог иска да сме щастливи, богати и здрави...Да, Бог в крайна сметка наистина иска това, но не преди да удариш дъното, не преди да усетиш болката от самотата, лишенията, бедността, низвергнатостта...Само след достигането на дъното, разбираш стойностните неща. Само тогава ставаш – НАРАНЕНИЯ ЛЕЧИТЕЛ. Само тогава ще можеш истински да споделиш това, което имаш, с другите. Поради тези причини, Бог хвърля на дъното любимците си. В страданието е Голямото Израстване. Но не в малоумното самобичуване с насилствените методи. Това са прийомите на човешкото его и заблудата. Ако Бог наистина те вика при себе си, той ще намери начин първо да те постави по естествен начин на дъното, за да те събуди и ИЗЛЕКУВА. Всичко в живота има двуяко действие. Колкото възхваляват пречистващото действие на светлината, точно толкова добре пречиства и калта на дъното. Светлината и калта са еднакво силни, но се започва първо от калта. Това е естествения ход на нещата.

Разговаряли ли сте с децата на Бога – 'изпадналите' хора? По смирените пречистени очи ще ги познаете...и ако имате Сърца, ако сте опазили будни сетивата си............ще разберете всичко, което те идват да ви кажат.

_________________
Светът иска лицемерие...тогава не съм съгласна със света! Можеш да си позволиш лукса да казваш Истината, само ако притежаваш Силата да останеш сам. И тогава настъпва най-голямото Чудо...Ставаш приятел с Вселената. За голям късмет, Тя притежава Интелигентността да те разбере Very Happy  
Върнете се в началото Go down
 
ЗА 'ИЗПАДНАЛИТЕ' ХОРА – ДЕЦАТА НА БОГА
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» За здравословното тегло на децата - хляба задължителен
» Хора на които им е писано да бъдат заедно...
» Децата не са кукли
» Децата на Локи
» Какви хора...

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i :: *** :: Форумът на Новото Време – натисни ТУК!-
Идете на: