i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i


 
PortalИндексКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиВходРегистрирайте се
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Keywords
белопойчева изворски силвина
Latest topics
Юни 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 
КалендарКалендар

Share | 
 

  В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...

Go down 
АвторСъобщение
Aia¸.•*✿

avatar

Rara Avis : 639

ПисанеЗаглавие: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   Пет Юни 07, 2013 1:29 pm

В памет на моя Баща...

Аз имах уникален късмет, да имам баща – Бяла Врана. За него Йордан Радичков е казвал на времето, че не е имало по-интересен човек в цялата берковска гимназия. Мисля, че баща ми беше уникален не само за берковската гимназия, той беше уникален за целия свят. Той притежаваше невероятна каризма, артистичност, физическа красота, фина интелигентност, достойнство, морал, уникален вкус за красивото и невероятна състрадателност. Винаги, когато нещо го трогваше, можех да го позная на мига по тихото изкашляне. Беше толкова нежна Душа, че понякога изгубваше сили и лягаше на легло за няколко дена, покосен от скръбта... Когато вървеше по улиците – достолепен и горд, дори и най-примитивните души усещаха, че този човек е особен. Умееше с едно изречение да накара някого да сведе глава и да му даде път да мине.

Помня, като дете, в къщи идваха най-големите писатели и художници на България...Подаряваха му много картини и стените на цялата ни къща бяха изпълнени с тях... Често идваше на гости у нас – Българският Рембранд. Един много способен български художник, който заради цялото си уважение, което изпитваше към баща ми, му направи на драго сърце подарък – илюстрациите към неговата стихосбирка. Седеше, кръстосал невероятно дългите си пръсти и слушаше баща ми как говореше с часове за онези неуловими неща, за които повечето хора, за съжаление, не говорят ...

Баща ми много обичаше красивите старинни вещи. Обичаше да пише със сребърни химикалки и понеже баща му е бил писар, беше наследил от него красивия и елегантен почерк.
Помня, като малка, когато ме извеждаше на разходка в Борисовата градина, първо ме спираше, да ме огледа от всякъде, дали съм спретната и прилежна, и ако от дрешката ми висеше някое конче, изваждаше от джоба си едно ръчно инкрустирано посребрено джобно ножче и отрязваше много грижливо немирника.
Той обичаше среброто и винаги казваше, че жълтото злато е за първенютата, че жълтото злато не излъчва благородство.
Баща ми беше истински аристократ – роден аристократ. Ако вярвам в прераждането, то не е заради безбройните книги на тази тема, а заради странното привличане на баща ми към замъците и за цялата му осанка, която напомняше за някакво кралско потекло. Често рисуваше замъци с високи кули и не обичаше кристалните полюлеи в къщи да блестят от чистота. Нарочно ги оставяше да хванат малко паяжина и казваше, че само еснафите лъскат до блясък. Ядяхме със сребърни прибори, пиехме от кристални чаши, а чай, от фин, почти прозрачен японски порцелан, като прецеждахме чая през една сребърна цедка във формата на рибар с мрежа...Не казвам това, за да се хваля, казвам го, за да усетите целия рядък финес и вкус на баща ми.

Той беше изключително проницателен и много бързо усещаше човешката нищета, която, както и мен, силно го дразнеше. Все казваше: ''Ако един ден срещна Бог, ще го попитам, абе холън холън, какво е предназначението на тея хора, дето ходят по тая земя...'' след което сиво–зелени му очи се засмиваха закачливо...После приглаждаше назад бавно коса и добавяше : '' Да поговорим за ''Серефита'' на Балзак, а утре на дневен ред е ' 'Малкият принц '' и защо лисичето говори, че любовта идва, след като си се грижил за някого...

 Често сядахме в приятните кафененца на '' Иван Асен '' и на мен ми доставяше огромно удоволствие да го глезя, като отрупвам масата с любимите му вкусотии.
Помня, беше ми поръчал джобен часовник, но не какъв да е, ами с там разни подробности по циферблата, та цял един ден обиколих  Интерлакен по всички диагонали, за да намеря точно това, което искаше...Като се сетя за днешните лигави и егоистични деца, дето не си мърдат пръста за родителите си, ами само са зинали с широко отворени усти, жалка гледка!
Много го обичах и уважавах, и за мен желанието му беше Закон за Изпълнение.

 Баща ми много обичаше да стимулира въображението ми и все ме питаше, на какво ми прилича това или онова...Разговаряли сме с часове само за един единствен предмет. Къде е най-правилното място да се сложи, отива ли на околното пространство, какви мисли ми навява...красив ли е или граничи с кича...Всяко нещо в дома ни беше преминало през добрите му ръце, всеки сантиметър... Помня особено много една стена от детството ми. Тази в хола...бяха протекли тръбите и цялата стена беше поразена. И той превърна този дефект в истински шедьовър. Издълба два много големи и красиви дракона и залепи по стената древни миди. Той е живеел на място, което преди много много години е било море, та тези миди се бяха с времето вкаменили в камъните и двамата с него ходехме да ги търсим, след което той ги изваждаше много внимателно с едно длето. Ех, хора хора, какъв мистичен човек беше моя баща...Сякаш приказките идваха при нас...Когато човек е духовен, той наистина има сила да твори приказни реалности.

Веднъж видях в един магазин изложбена разпродажба на австрийска бижутерия – бяло злато с брилянти. Бяха наистина много красиви и аз споделих на баща ми за тях. На другия ден получих подарък от него красив пръстен от бяло злато с пет брилянта и същото кулие. Ето такъв беше баща ми – щедър, мъдър, отговорен и толкова забавен. Ах, играеше ми цели сцени от любимата ми книга '' Пипи дългото чорапче '...' заливах се от смях..Сваляше кристалните дрънкулки от полюлея и ги криеше, после двамата търсехме скъпоценните камъни, а той така артистично се учудваше, като ги намирахме, все едно наистина откривахме скритото съкровище...Очите му искряха като на десет годишен малчуган...
Имаше една поредица разкази за едно гущерче – Гущерейко и всеки ден ми разказваше по една история, която измисляше на момента. Дори само като ми описваше как Гущерейко се препичал на скалата, го разказваше толкова увлекателно, че аз стоях със зинала уста и затаен дъхShocked Shocked Shocked , защото магията, която излизаше от разказите на баща ми, беше невероятна. Беше десет човека събрани в едно – Дон Кихот, Хамлет, Евгений Онегин, Малкия Принц, Ангел....герой...дете...Такава богата душевност имаше...

 Когато той се премести в другото измерение, стенния часовник спря на същия час. Преди да замине, почти месец не искаше да яде. В продължение на този един месец, аз изпитах неистово желание да ям и пия нещата, които той обичаше – маслини, ябълки, бира и червено вино. Понякога, много рядко, той обичаше да си сипва по една чаша червено вино...Ами бирата? Изведнъж ми се припи бира ShockedАз, която не мога да понасям дори миризмата й! Сега, когато падне на земята парче ябълка, винаги знам, че татко е наблизо... Наистина, всички сме свързани и си влияем – хората си влияят помежду си, заминалите близки също ни мислят и правят контакт с нас...Понякога те дори избират да станат наши Ангели Пазители...ако са ни обичали много...И още един странен факт...Баща ми беше писател. Аз никога не съм изявявала желание да пиша. Един ден след неговата кончина, аз се ровех в чекмеджето му и извадих една негова химикалка. Сложих я в чантата си и започнах да си пиша с нея, когато ми потрябва. Една година след това, както си готвех, ме обзе някаква сила, помня, че се изпълних с някакво непреодолимо творческо вдъхновение, захвърлих ножа и червената чушка, точно това си спомням...как режех една червена чушка и както бях с изцапаните ръце, грабнах химикалката и написах първия си разказ не един дъх, без да поправям нищо и без да се замислям. Не съм го пуснала във форума, но го пуснах в един американски сайт и веднага ми предложиха да си дам нещата за списанието им, ако имам и още...Аз вярвам, че баща ми пише чрез мен...когато вляза с Лимона, в мен се надига някаква странна мъжка енергия. Знам, че тези неща ги казва и той, и знам, че така се чувства щастлив, защото може да бъде чут. Не винете мен, когато пиша от Лимона, знайте че баща ми говори чрез мен, защото точно както мен, беше натрупал много болка от човешката грубост, подлост и емоционална нищета...Сигурно само ми прави забележка, че съм малко цинична на моменти, но...дано ми прости.
Едно знам със сигурност...където и да е сега, той се чувства по-добре, защото реалността в която живеем тук, не беше за него. Хората като него идват на тази Земя, за да ни облагородят по невидим начин, но цената, която плащат е много висока, защото техните Души са направени от най-тънкия кристал, най-нежния, най-чупливия, най-деликатния, най-красивия...

 Сега, когато чета стихотворенията му, особено много ме докосва едно...може би защото знам, че сякаш ми говори чрез него...:

    '' Нали сега долу е пролет?
    И в затоплените градини никнат млади тревици?
    И кучетата лаят зад плетищата?
    Нали всичко е както миналата година?
    А где съм аз!...Мислите ли за мене?
    Видяхте ли облаче, което прилича на мене?
    Плачете ли понякога?
    Истина ли е, че са изгорили библиотечката ми?
    Когато сте весели, казвате ли,
    че съм нехранимайко?
    Ако сте плакали, изтрийте очите си.
    Погледнете към планините.
    Там, където е студено и бяло, са границите
                                                     на двама царе.
    Вижда ли се една мъничка точица?
    Това съм аз...

    Ако ви кажат, че съм убит, вие не вярвайте.
    Гледайте тук. Аз ще ви виждам
    като мъничка точица, като нещо, което ви вика.
    Като нещо, прогонено заради обич.''
   ...............................................................

     Баща ми винаги ще ми липсва... Like a Star @ heaven

                Един ден ще се видим отново, татко... Like a Star @ heaven
                                                                                                                                               
                             Благодаря ти за всичко, което ми даде!... Like a Star @ heaven


_________________
Светът иска лицемерие...тогава не съм съгласна със света! Можеш да си позволиш лукса да казваш Истината, само ако притежаваш Силата да останеш сам. И тогава настъпва най-голямото Чудо...Ставаш приятел с Вселената. За голям късмет, Тя притежава Интелигентността да те разбере Very Happy  


Последната промяна е направена от Aia¸.•*✿ на Пон Окт 28, 2013 12:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
pira(N)ha

avatar

Rara Avis : 220

ПисанеЗаглавие: Re: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   Съб Юни 22, 2013 11:03 am

Баща ти е бил голям човек...Ще ми се да го бях видял. Всъщност аз го виждам всеки ден в твое лице.

_________________
3=1+1
Върнете се в началото Go down
patkan



Rara Avis : 589

ПисанеЗаглавие: Re: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   Съб Юни 22, 2013 10:35 pm

Обикновения човечец би отбил номера с констатация от ранга на "Дай Боже всекиму такъв баща".Обаче ние тук нали разбиваме на пух и прах митове и легенди нека видим дали наистина всеки заслужава такъв баща?
Аз например мисля,че далеч не всеки заслужава подобен безценен бисер.Вземете например както ги наричаме съвременните лигави и егоистични деца,които немогат дори едни яйца да си опържат.Нима едно такова безполезно създание се нуждае и/или би оценило по достойнство баща си?Ни най-малко.След немного време такъв баща сигурно би си мислил за какво му е било изобщо да създава подобна i-pod твар.Хората правят една генерална грешка-опитват се да се себедоказват чрез децата си.В 99 % от случаите се провалят с гръм и трясък.И то не защото родителите са чак толкова неспособни да научат децата си на стойностни неща,а защото баба Матрица ги възпитава всъщност.А от тази зла бабичка излизат само дегенерати.
Малцина родители са успели да моделират от децата си пълноценни сътворци на Твореца.Айа е един от тези малкото примери.При това като говоря за родители имам в предвид главно бащата,разбиращите се сещат защо.
Както е неоспорим факта,че децата-индиго винаги се раждат при родители,които нито ще ги оценят и в повечето случаи ще унищожат целия им потенциал,така е и вярно,че в повечето случаи пълни идиотчета се раждат при родители с немалък потенциал.Сега ще кажете,че родителите са ги възпитали лошо или поне единия от тях.Да де,ама някак си няма как да стане родители на високо ниво да възпитат истински ненужни и безполезни твари.Защо се получава така?Предполагам за да им светне,че са били безполезни всичките тия напъни за деца.Че са можели да бъдат полезни на всички и без тях,дори и повече.Що ли се сещам за онова предаване "Къде ви беше умът".Децата са истинска спирачка в еволюционното развитие,особено при напредналите личности.
Така че Господи,не наказвай лигавите и егоистични дечица с подобни бащи с възвишени и кристални души,не хвърляй диамантите на свините,ами ги пръкни в семейства на потомствени чалгаджии и селтаци-така всички ще бъдат доволни и справедливостта ще тържествува.
И да ти кажа-познавам баща ти.Мисля,че ме разбра.
Те това е т.нар. "синя кръв" в истинския смисъл на понятието.Не претенции с произхода си,не с богатствата си,титлите,трофеите,връзките и прочее безсмислици.
Синята кръв не е отсъствие на хемоглобинно желязо в кръвта,а начин на мислене и изява в комплект.Синята кръв означава ярки и силни връзки с финните измерения.Синята кръв е призвание,жезъл,меч,отговорност и безкрайно море.Иначе синя кръв наистина съществува при някои дълбочинни организми,но при повечето претендиращи за синьокръвност люде тя кореспондира и се съотнася с нивото на еволюционно развитие на същите тези организми.


Последната промяна е направена от patkan на Нед Юни 23, 2013 6:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Aia¸.•*✿

avatar

Rara Avis : 639

ПисанеЗаглавие: Re: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   Нед Юни 23, 2013 2:06 pm

patkan написа:

Както е неоспорим факта,че децата-индиго винаги се раждат при родители,които нито ще ги оценят и в повечето случаи ще унищожат целия им потенциал,така е и вярно,че в повечето случаи пълни идиотчета се раждат при родители с немалък потенциал.

  Или поне при родители, които ще им помагат  с всичко и всякак...


Сега ще кажете,че родителите са ги възпитали лошо или поне единия от тях.Да де,ама някак си няма как да стане родители на високо ниво да възпитат истински ненужни и безполезни твари.Защо се получава така?Предполагам за да им светне,че са били безполезни всичките тия напъни за деца.Че са можели да бъдат полезни на всички и без тях,дори и повече.Що ли се сещам за онова предаване "Къде ви беше умът".Децата са истинска спирачка в еволюционното развитие,особено при напредналите личности.


  Днес умувам много сериозно над един въпрос. Все го задавам и още не съм намерила отговор, който да ме задоволи...да намеря някаква справедливост, за да се успокоя...някаква божествена логика. Не съм чела книги по този въпрос, което от една страна е добре, защото мозъка ми не е промит. Въпросът, който блъска главата ми е...ох, чакай, че дори не мога да го формулирам добре, повече го усещам.... ЗАЩО ДЕЦА БЕЗ НИКАКЪВ ПОТЕНЦИАЛ ОБИКНОВЕНО БИВАТ МНОГО ПОДКРЕПЯНИ, СЛЕД КАТО НЕ ДОПРИНАСЯТ НИЩО СЪЩЕСТВЕНО ЗА ДРУГИТЕ. Да кажем, че са млади души и не са натрупали карма, затова им е даден лесен живот... За какво ти се дава прекалено труден живот, ако си да кажем стара душа и имаш потенциал да направиш добро и за другите, след което ти се пльосва един родител, който не само не ти помага, ами всячески те унищожава още от дете и накрая се оказваш, че нямаш сила да направиш нищо не само за себе си, но и за никой друг.

И да ти кажа-познавам баща ти.Мисля,че ме разбра.
Те това е т.нар. "синя кръв" в истинския смисъл на понятието.Не претенции с произхода си,не с богатствата си,титлите,трофеите,връзките и прочее безсмислици.
Синята кръв не е отсъствие на хемоглобинно желязо в кръвта,а начин на мислене и изява в комплект.Синята кръв означава ярки и силни връзки с финните измерения.

  Благодаря и на двама ви за прекрасните думи за баща ми...

_________________
Светът иска лицемерие...тогава не съм съгласна със света! Можеш да си позволиш лукса да казваш Истината, само ако притежаваш Силата да останеш сам. И тогава настъпва най-голямото Чудо...Ставаш приятел с Вселената. За голям късмет, Тя притежава Интелигентността да те разбере Very Happy  
Върнете се в началото Go down
patkan



Rara Avis : 589

ПисанеЗаглавие: Re: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   Съб Юли 27, 2013 10:19 pm

Често си мисля какво ли би творил баща ти ако беше музикант?
На ум ми идват няколко неща-може би хорАта на Дико Илиев,оркестрациите на моя любимец Джеймс Ласт или може би игривите и темпераментни ритми на Вивалди.
Във всички случаи обаче познавача ще усети дълбоките и проникновени нотки,които е излял от дълбините на душата си и вплел като в музикален килим в едно чистота,първичност и човечност,поднесени в несложен и разбираем изказ.
Върнете се в началото Go down
Aia¸.•*✿

avatar

Rara Avis : 639

ПисанеЗаглавие: Re: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   Нед Окт 13, 2013 8:41 am

patkan написа:
Често си мисля какво ли би творил баща ти ако беше музикант?
На ум ми идват няколко неща-може би хорАта на Дико Илиев,оркестрациите на моя любимец Джеймс Ласт или може би игривите и темпераментни ритми на Вивалди...
Ето това беше любимата песен на баща ми...Тя го охарактеризира на сто процента...Баща ми имаше велик Дух, но си остана неразбран до края...


Аз дълбоко вярвам, че баща ми е мой Ангел – Пазител. Само да произнеса ''Татко, моля те помогни ми...'' и помощ идва веднага. В Англия до нас живееше човек, който приличаше досущ на баща ми. Имаше дори същия цвят очи, носеше същите дрехи, същите цветове, дори къщата му беше боядисана в нетипичната за англичаните охра, цветът, който баща ми обичаше за боядисване на стените. Този човек носеше същата информационна аура и аз винаги казвах на Пиранята : ''Видях баща ми'', както и той на мен : ''Видях баща ти". Този човек се появяваше в най-тежките моменти за мен там и то по много странен и почти мистичен начин...и винаги ставаше някаква развръзка след това. Ето го човека... който познава баща ми, би казал, че това е той и никой друг...Нашите заминали близки ни стават Ангели -Пазители, ако много са ни обичали. А баща ми наистина ме обичаше...както и аз него............В България едва ли ще се роди повече благородник от класа като неговатаLike a Star @ heaven Like a Star @ heaven Like a Star @ heaven
Аххххх, прочетете следващия ми коментар от долу!!!!!!!!!!!!! 


_________________
Светът иска лицемерие...тогава не съм съгласна със света! Можеш да си позволиш лукса да казваш Истината, само ако притежаваш Силата да останеш сам. И тогава настъпва най-голямото Чудо...Ставаш приятел с Вселената. За голям късмет, Тя притежава Интелигентността да те разбере Very Happy  


Последната промяна е направена от Aia¸.•*✿ на Нед Окт 13, 2013 9:11 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Aia¸.•*✿

avatar

Rara Avis : 639

ПисанеЗаглавие: Re: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   Нед Окт 13, 2013 8:59 am

Вижте какво излезе на горното ми мнение!!! Моля ви прочетете и него!!!Shocked Shocked Shocked ... След написаното, че Пиранята също казва, че е видял баща ми, излезе на английски този надпис " allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true". ...Shocked Shocked Shocked Опитвам се да го изтрия, но на поправката показва, че няма нищо написано на английски на това място. И вижте, излизат на английски думите ''вярно!''  и ''позволявай'', ''винаги пълната картина...достъп...'' Баща ми иска да ми каже нещо!!! Казва ми, че това е ВЯРНО!!! О Боже...Незнам дали и вие четете това на английския език, което излиза на моя екранShocked Shocked Shocked  Това става за първи път във форума. Ах-ах-ах....Който иска да вярва, аз знам..........когато любимите ни хора искат да ни кажат нещо, стават странни неща с техниката...БОЖЕShocked Shocked Shocked


АААААААААААААААА НАДПИСЪТ НА АНГЛИЙСКИ ИЗЧЕЗНА НА ГОРНОТО МНЕНИЕ  НЯМА ГО ВЕЧЕ...ПОЯВИ СЕ КОЛКОТО ДА ГО ПРОЧЕТА И СЕГА ГО НЯМА.БАЩА МИ БЕШЕ ДО МЕН БАЩА МИ БЕШЕ ДО МЕН!!! КОЛКО СЪМ БЛАГОДАРНА ЗА ТАЗИ МУ ПОДКРЕПА!!!!!!!!Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked  

_________________
Светът иска лицемерие...тогава не съм съгласна със света! Можеш да си позволиш лукса да казваш Истината, само ако притежаваш Силата да останеш сам. И тогава настъпва най-голямото Чудо...Ставаш приятел с Вселената. За голям късмет, Тя притежава Интелигентността да те разбере Very Happy  
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...   

Върнете се в началото Go down
 
В ПАМЕТ НА МОЯ БАЩА...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
i ! Форумът на Новото Време Ви Казва – Bonis nocet, qui malis parcit ! i :: *** :: Форумът на Новото Време – натисни ТУК!-
Идете на: